Поляната в началото на гората

Друго си е почивният ден.Но,я биологичният ти часовник ще рече да си направи ебавка,въпреки че дяволски ти се спи-а именно да се събудиш в обичайния час и повече да не заспиш-или в друг случай,някой ще ти бръкне с език в окото.
Гадост.Глен си иска разходката и точка и дори да му викаш заради постъпката му,секретите,с които те е оцапал няма да изчезнат.
Като се замислех,не беше лошо да изляза навън толкова рано: въздуха подейства и на мен също толкова разпускащо и разхлабващо като на кучето,но в различен от смисъла да се облекчавам върху кората на всяко трето дърво,както Глен правеше в случая.Отдъхнах си психически,а и в комплект с това,като хубав бонус,наваксах и с физарятката.
Мястото?Гората,защото е за предпочитане,когато плажната ивица е бъкана с народ дори и в този час.Имах честта да разбера точно колко,излизайки от къщи.Нали живеех в Източен Фелс Чърч,но ако имах представа в що за чудо ще се видя в избора си,нямаше да е същото.Бях свикнал с океана и последствията от тази моя прищявка си плащах днес.И постоянно се оплаквах,че не си давам почивка,а може би така беше по-добре.
Спрях поизпотен,откачайки термоса с водата,преметнат около торса ми.Отпих и понечих да дам и на Глен,да,стига да успея да отвлека вниманието му,на което се радваше друго или някой.Като,че ли беше доловил чуждо присъствие?Това на катерица,може би.

Сиена беше от типа момичета, които ставаха рано, беше ѝ навик от самото ѝ детство, от който не можеше да се отърве. А и не искаше. За какво ѝ беше всеки ден да спи до дванадесет часа, пропускаше вкусната закуска, от която в последно време много се нуждаеше, както и какви ли не други храни, които до сега не бе опитвала, но някак си имаше апетита да ги опита и даже да си ги направи повторно, взимайки рецептата от интернет или от някоя приятелка, която ги беше направила. Естествено, някои не бяха толкова сполучливи поради годините, прекарани на храни, които с едно набиране на номера идваха топли и изключително вкусни. Всъщност почти всички опити се оказваха несполучливи и се налагаше да поръчва след това. Естествено, като истинска италианка, Сиена никога не би поръчала пица или спагети, защото беше в кръвта ѝ сама да ги прави повече от вкусно. Затова те бяха единственото нещо, което в крайна сметка се получаваше, макар и опитите на момичето. Приятелките ѝ все още се чудеха как може да не е качила нито един килограм, след като яде толкова много.
Причината тази сутрин Сиена да стане по - рано от обикновеното беше, че не можеше изобщо да заспи. Цяла нощ бе прекарала въртейки се в леглото и когато осъзна, че е сутрин, а тя не е мигнала дори за един час, си помисли, че една разходка из някоя поляна щеше да ѝ подейства ободряващо за новия ден, защото се съмняваше, че студен душ щеше да я накара да се почувства различно.
Облече се набързо с клин, блуза, някаква връхна дреха и удобни маратонки и излезе от апартамента, тичайки леко към първата поляна, за която се сетеше.
Не след дълго пристигна. Нямаше много хора, всъщност се съмняваше, че има някой друг освен нея, затова продължи да тича докато не се спря, хващайки се леко за главата си. Когато се разтърси от замайването погледа ѝ срещна едно куче насреща ѝ, което не спираше да я гледа със сладките си очи.
- Хей, сладур - клекна до него и го погали по главата, а той изплези език и постави лапите си на краката ѝ.
Чу стъпките на някой до себе си и се изправи рязко, от което ѝ действие имаше чувството, че щеше да припадне. Не изглеждаше добре. Не си спомняше някога да ѝ беше ставало лошо толкова пъти за един ден, а все още беше сутрин.
- Ти - каза, когато се обърна към човека до себе си.

Ама,че пале.Обхвата на каиша по такъв начин се обтегна около гръкляна му,вследствие на напора,който ми оказваше,че накрая се наложи да го освободя.Водата,която му предлагах,Глен вместо да изконсумира разля върху сивото ми долнище.В крайна сметка магарето надделя,оставяйки ме да изглеждам като напикан,а това изобщо не можеше да е по-лошо,когато в следващата секунда срещнеш познат.
Глен хукна и нещо ми подсказа,че трябва да го последвам,току виж се хвърлил и разкъсал някого.За катерици не носех отговорност,но в този момент бях нагърбен с абсолютната такава.
Дори не бях способен да реагирам,а култовата реплика на един от героите в "Ледена епоха" би стояла точно на място: "Гръм да ме удари и на плъх да стана!"
Преглътнах съвсем лишен от какъвто и да е виновен или гузен вид,когато ме съзря сред дърветата.Отсъдих,че с нищо не съм заслужил пронизващия поглед на орлица,с който ме измери и как със същите тези очи проследи как адамовата ми ябълка помръдва.
Аз,да.Простичко обръщение,но имах чувството,че в него е събрана цялата негативност,на която съществото й е способно.Спомена само можеше да се надява а го допусна,но извода беше,че вероятно аз съм виновникът за онази пиянска вечер и най-вече къде закончи тя.
С облачна усмивка:
-Недей,само защото съжаляваш за ласките със стопанина му,да лишаваш и него от милувки.Хареса те

В този момент на Сиена не ѝ беше до закачки, най - малкото ѝ беше до среща с едвам познати, с които бе направила грешката да се напие. Не, че не харесваше да го прави, просто последиците не бяха едни от най - добрите. Особено след като на сутринта се намери чисто гола на непознато място, а той спеше дълбоко на сантиметри от нея. По принцип не беше този тип момичета, именно затова не беше радостна да го види, защото си спомняше малкото, което можеше за онази случка, а това само ѝ напомняше колко лошо ѝ влияеше алкохола, макар и да не можеше без него. Заприличваше на човек, който силно се надяваше да е мъртъв и това не ѝ се нравеше изобщо.
След като свали ръката, с която се бе хванала за глада след поредния световъртеж, Сиена я скръсти заедно с другата пред гърдите си и погледна без никаква емоция на лицето си към мъжа пред нея.
- Какво правиш тук? - попита го веднага, защото нямаше смисъл да си губи времето с празни приказки. По - скоро не искаше. За някои хора времето беше ценно, особено ако някое магическо същество си играеше с него. - Нямаше ли да заминаваш нанякъде?
Опита се да си спомни какво точно си бяха говорили преди няколко седмици, но беше доста трудно, понеже до толкова се беше натряскала, че все едно още преживяваше махмурлука, а спомени бегло се появяваха в съзнанието на момичето.

Прецених я...Или бледо подобие на опит да го сторя,затова няма нужда да се споменава,че беше безрезултатно,след като се подразбира.Нали това правеха хората,когато не познаваха събеседника си-гадаеха,но съдейки по себе си,аз съм горчиво отчаян.Жалък.Че що за нищожество първо си лягаше,а след това се канеше да се пита,абе,тя що за човек е?!
Сега беше момента да се приближа до ей онова дърво и да заблъскам в него главата си,докато не си изкормя очите.И езика,с който 'и правех онези мръсотии,да се надяваме,че щеше да залепне по кората на бора,където имаше смола.
Най-лошото беше,че си спомнях всичко случило се ясно.Знам,че онази нощ не бях пиян и не исках да предотвратявам каквото и да е било:отдавна имах нужда да се отдам на нещо такова и със Сиенна или с друга,то щеше да се случи.
Нейната информация,като че ли,беше много по-объркана.
-Върнах се.
Реших да не я обърквам и предположенията от къде 'и е хрумнало,че изобщо съм напускал града,оставих за по-късно.
-Беше за кратко и всъщност не особено ангажиращо.Явно съм пропуснал да спомена,че не си вдигам чукалата за постоянно.
За такова изказване,всеки би си отхапал езика без да се замисля.Що за думи,мамицата ти,сам се укорих и пропъдих образа на едни устни,уверено носещи червеното си червило-нейните.
-Работата ми е тук,тук съм се устроил,затова няма как да си тръгна просто така.При теб как е?Записа ли се за класирането в университета?

Сиена го погледна неразбиращо. Нима бе казвала, че е щяла да се записва за някакво класиране в някакъв университет, което не я и учуди. Под влиянието на алкохол и то толкова много, един Бог знаеше какви неща бе казвала, само и само всячески опитвайки се да не спомене как през деня, а от време на време и през нощта се отдава на преследване на вампири, чийто сърца пробожда с кол. Най - лошото е, че не знаеше дали и той беше такъв, което щеше да ѝ дойде в повече. А в състоянието, което беше в момента нямаше да изглежда много добре. Но след едно обстойно оглеждане, пропускайки да спомене каквото и да е за мокрото петно на панталоните му, Сиена не мислеше, че е вампир. Всъщност, не мислеше, че е каквото и да е друго магическо същество. По - скоро обикновен човек, от което заключение можеше спокойно да си отдъхне вътрешно.
- А, да, класирането - каза момичето. - Записах се, но съобщиха, че щели да се забавят с резултатите, затова ще се наложи да почакам.
Направи леко недоволна гримаса, но после се усмихна изпълнена с надежда и вяра. Заслужаваше оскар, не мислите ли? Беше изкусна лъжкиня, човек никога не можеше да познае дали го лъже, дори и да знае, че е способна на подобно нещо, в края на деня винаги се оказваше излъган. Естествено, това беше само тези, на които Сиена не можеше да се довери. Става ли на въпрос за приятелите, Ес беше съвсем друг човек. Никога не би ги излъгал, а ако ги, то щеше да бъде по дяволски добри причини.
Изведнъж усети как ѝ се повдига и в същото време отново ѝ се зави свят. На няколко крачки имаше пейка, на която побърза да седне преди да е станало нещо. Не можеше да си обясни какво ѝ се случваше в последните няколко седмици, но никак не го харесваше. Не харесваше да няма контрол над собственото си тяло и това я побъркваше. В крайна сметка можеше и да отиде при някой лекар, който да ѝ предпише някакви хапчета, с които да се оправи, колкото и да не харесваше лекарите.

Глен изгледа изпитателно,как Сиенна присяда на пейката и изпусна през уста скимтене,което нямах идея по какъв начин да тълкувам.После впери поглед в мен и лудо,през следващите няколко секунди,го местеше ту в мен-ту в гримасничещата Сиенна.
-Да не би някой да е прекарал тежка нощ?-попитах съвсем неангажиращо и веднага се запитах как ли е прозвучало,защото нищо чудно да изтъкне,че не ми влиза в работата.Не ми влизаше в работата. - Това напрегното чакане,приета ли си,не си ли,трябва да се убива по един или друг начин.
От къде да знам?От къде да знам дали Сиенна не постъпва така всяка нощ и не извършва подвизите,които заедно овековечихме?Съвестта ми можеше да си отдъхне,а и без това не намирах причина да ме човърка като черей: достатъчно чекиджия изглеждах с това петно в очите 'и,а и след като просто забивах малките 'и рамене в облегалката на дивана у дома,без да разменим почти думица-две,щеше да е неудобно да избухна пред нея психически. Не се познаваме и нека така си остане.В нея имаше нещо неясно и мистериозно,което кареше да се отдръпнеш без втора покана.
Единственияят ни контакт оставаше с приятни впечатления,които рязко контрастираха на останалите картини в главата ми.Нямаше да и благодаря,едно защото нямах подход с жена като нея и второ,защото още долавях горестнито 'и разкаяние.
Откровено:
-Не се безпокой,че ще го направиш пред мен.Имаш го вида,че всеки момент ще повърнеш,от там разбрах

- Аз не повръщам - вдигна погледа си към него.
Не можеше да си спомни последния път, когато бе повръщала, вероятно, защото е нямало такъв момент. Беше здраво дете, не се гнусеше от всяко нещо, за разлика от други момичета и определено не повръщаше. В последните две или три седмица може би се случваха странни неща с нея, с които нямаше време да се занимава толкова много. Имаше си работа, която да свърши, но тези симптоми започваха сериозно да ѝ пречат и все някога щеше да трябва да се заемем с тях.
- Но в последно време съдбата е решила да се подиграва с мен с постоянната умора, световъртеж, главоболие и прочие. Явно не съм ѝ голяма любимка - добави Сиена и се облегна назад на дървената облегалка, притваряйки за секунда очите си.
Не беше удобна колкото леглото на русокосото момиче, но беше по - добре от някои дивани, на които е била или пък на земята.
Отвори очите си и срещна неговия поглед. Не беше като предишния, беше по - различен, някак си притеснен и в същото време объркан. Сиена присви своя в опит да прочете нещо друго по лицето му и да разбере какво го бе накарало да я погледне по този начин, но беше безуспешно и накрая се отказа.
- Какво има? - попита, докато скръстваше ръце пред гърдите си.

Бавно помръднах от мястото си и пристъпих,сякаш по задължение.Въздуха профуча покрай ушите ми и сигурно ме открадна от Сиенна,нямаше друго обяснение,защото в следващия момент бях другаде.
Надвесих се над нея и я загледах втренчено в продължение на няколко секунди.Със своя влажен поглед,пак същата Сиенна,но започнала да хълца безспирно,иска да ме сграбчи и притегли върху себе си.Накрая аз се разкопчавам и тя остава под тежестта ми,обръщайки длани,готови за прилепяне с настръхналите ми гърди.
Започвам бавно,като държа нещата под пълен контрол,с премерени движения,като че ли играя билярд и началото е просто да со подредя топките за първия удар.След малко продължавам гневно,бам-бам-бам и изпускам някакъв стон,защото въпреки че е пияна,Сиенна активно ми действа със собствените си бедра.Дали не иска да изхвърли от себе си тази безмилостна машина,която я кара да полетят заедно?
Сиенна незнае за неговия проблем...
Споменът избледнява и преценяващите 'и очи се набиват в съзнанието ми,та чак ми идеше да изохкам.Имаше вид на човек,който се изумяваше на поведението ми,наблюдавала ме през изминалото време.
-Не повръщаш?Това е добре.-отбелязах,избягвайки погледа 'и.-Кой знае защо,фактът не ме накара да се чувствам спокойно.Какви други странности се случват с теб напоследък?

- Адмирации за загрижеността, Артан, но не мисля, че е твоя работа - дари го с лека усмивка и отново се облегна назад на облегалката.
Този път отпусна ръцете си, като кръстоса краката си. Беше решила да поседи за малко на пейката, докато се почувства по - добре, след което щеше да продължи тичането обратно до вкъщи, защото имаше чувството, че се бе забавила повече от необходимото. Трябваше да си вземе душ, след което да се види с една приятелка, като се съмняваше да се прибере до обяд вкъщи, знаейки колко приказлива е тя. Въпреки това щеше да се постарае да се прибере възможно по - бързо понеже се нуждаеше от тренировката си за деня.
Усещайки нечии поглед над себе си отново обърна глава към мъжа на крачки от нея. Гледаше я доста любопитно и сякаш очакваше Сиена наистина да му отговори на въпроса. Погледна го с поглед тип "Сериозно ли?", а той само повдигна рамене.
- Ще ми е по - комфортно, ако седнеш. Врата ми не може постоянно да е така нагоре - заговори италианката, идеално прикривайки акцента си, като в същото време звучеше толкова изкушаващо, да не говорим какво ставаше, когато говореше с акцент. - За твое сведение може да се хване, а не мога да си позволя това - добави и поклати главата си, махайки с едно движение два кичура, паднали от двете страни на лицето ѝ.
За съжаление не беше взела ластика си и беше обречена буйната ѝ коса да се движи при всяко движение на вятъра.
- Освен това, което ти изброих и гаденето - нищо друго.
Вероятно се разболяваше от нещо. Не знаеше от какво, но трябваше да приеме някакви действия. Все пак не можеше болна и кихаща да трепе вампири, нали?

Слисах се,но даже не се сетих да го прикрия.
-Мъжете си падат по лебедови шии.А това е перфектната тренировка,не мислиш ли.Болезнено е,но красотата има големи изисквания.
Болежките те мъчат и в името на професията,допълних в мислите си.Нямаше да се опознавате,помниш ли?..Да,вярно,че така беше.С един разкрач и тялото ми вече можеше да изпълни молбата 'и и ето,че спокоен седнах на свободното оставащо място.
-Тук ще се води разговор за възрастни,хлапе.Да те няма!Хайде,Глен.-замахнах с ръка,за да го изпъдя.Нека продължи да се облекчава,защото вкъщи и ергенския живот достатъчно си намирисваше и без неговото престарание.
Почти не отвях Сиенна с извъртването си в нейна посока.Сигурно трябваше да ми става,защото сме тъй близо,но под мистериозна,имах предвид,че нямах представа коя е и какво се крие в главата 'и,а не че незнаех какво се крие под тишърта 'и.Като,че ли вече не представляваше интерес за мен,но по-скоро се опитвах да си го внушавам:световъртеж и отпадналост не бяха най-добрата комбинация.Осланяйки се на това,кой би го дървил,въпреки и хубост като нейната.
-Ако това те мъчи от седмици както спомена,не би ти минало на тая пейка.Легло,лекар,не са ли ти минавали през ума?

» Гората
» Из дълбоките дебри на гората